събота, 4 ноември 2006 г.

Възвръщането на демокрацията


В предишен пост Дончо ми зададе един изключително интересен въпрос, чийто отговор смятам за уместно да изнеса в отделен пост - "С какво можем да си позволим да заменим представителната демокрация? С фундаментализъм? Или (недай Боже) - с анархия?"

За разлика от комунистите и фашистите, както и от анархистите, аз не вярвам в някакъв най-добър обществен модел, който само трябва да бъде реализиран, тоест не мисля, че трябва "да строим живота нов". Затова не мога да дам изчерпателен отговор какво ще замести демокрацията според мен, а също така не мисля, че тя трябва да бъде замествана от нещо. Вярвам в това, че стъпка по стъпка могат да се въвеждат нови институционални форми, насочени към възвръщане на демокрацията, вярвам в желанието и силата на хората да си върнат демокрацията. Какво имам предвид:

Максимално увеличаване на локалната демокрация, което значи децентрализация на властта и референдуми. Централната власт да предаде повече правомощия на местните власти, което пък ще даде по-големи възможности на местните общности да решават с референдум повече въпроси. Нещо като швейцарските кантони. Разбира се, и въвеждане на национални референдуми по определени, твърдо записани в закона въпроси. "Разтоварването от власт" да е многостепенно както е многостепененна организацията на властта. Например у нас да се даде повече власт на общините, а в рамките на общините - повече власт на отделните градове и селища, съответно и в рамките на града - на отделните квартали. Така въпросите за развитието на София или Варна ще се решават от софиянци и от варненци, а не от правителството. Въпросите, които засягат софийския район "Оборище" например (а такива въпроси съвсем не са малко), да се решават от жителите на "Оборище", а не от Софийската община, което пък предполага, че и районните кметове трябва да бъдат избирани. Малко по-малко, според ресурсните възможности да се върви към въвеждане на е-гласуване. Всичко това, разбира се, е невъзможно без финансова децентрализация и стигаме до очевидния факт, че е невъзможно да се отделят политическите промени от икономическите, защото те вървят заедно.

Типичен пример за икономическа промяна, която цели възвръщане на демокрацията, е категоричната забрана за медиен и олигопол и монопол. Тъй като ние сме малка страна, у нас мишена е най-вече немската групировка ВАЦ, монополизирала вестникарския, разпространителския и рекламния вестникарски пазар, и Красимир Гергов, монополизирал телевизионната реклама контролиращ значителен дял от общия рекламен пазар, но тепърва започва концентрацията в радио и телевизионния пазар, която още в началото може да бъде сложена в разумни рамки. В големи страни като САЩ или Германия "мишените" са много повече, по-силни и затова по-вредни за демокрацията. Например ВАЦ, държащ около 60% от местната преса в Германия, или медийните гиганти в САЩ . Също така законова забрана за диверсификация в медийната област, тоест забрана да бъде притежавана повече от вид медиа едновременно. Т.е., собственикът на телевизия да няма право да има радио или печатно издание и т.н. Също така и забрана за притежаване едновременно на медиа и социологическа агенция.

Отнемане на власт от големите синдикати за сметка на работнически съвети в рамките на фирмата или предприятието. Разбира се, това в разумни граници, защото работниците не могат да решават стратегически въпроси на фирменото управление, но да участват във взимането на решения, които сега се договарят на национално ниво, например работна заплата.

Смесена избирателна система - като нашата на първите избори през 1990 г. (50% мажоритарни кандидати и 50% по партийни листи), или като германската (там е по-сложно направена и в случая ще е отклонение да я описвам), или като френската при местните избори - пропорционална с преференциални листи (партиите предлагат листа, а избирателите ранжират кандидатите според предпочитанията си). Последната е подходяща преди всичко за изборите на еднолични органи на властта - президент и кметове.

Законово наложена пълна прозрачност на партийните финанси, такава каквато има за акционерните дружества. Т.е., да предоставят на акционерите си, в случая партийните членове подробни годишни отчети, да публикуват годишни баланси и прочие.

Всичко това не смятам за изчерпателно и достатъчно за "възвръщането на демокрацията", но като започне да се прави, ще възникват и нови институционални форми. Също така тези идеи са приложими на национално ниво, а в глобализирания свят много власт на националната държава е иззета от корпорациите като особено вредна е пълната дерегулация на финансовите пазари. Смятам, че в тази област трябва да се повтори това, което се е случило с финансовите пазари в първите 2/3 на миналия век - въвеждане на регулации, които предпазват от злоупотреби като случая "Енрон" (след него САЩ въведоха нови регулации на местния финансов пазар), или от тежки сривове като този през октомври 1929 г. в САЩ. Във втората половина на миналия век Ню Йоркската фондова борса преживява по-тежки сривове от този, но те не довеждат до обща икономическа криза поради въведените регулации . Това сега е необходимо да се направи с глобалния финансов пазар. В този контекст например е уместно въвеждането на т.нар. Tobin Tax (данък, който се плаща при финансова транзакция през националните граници, наречен по името на James Tobin, икономически съветник на Джон Кенеди, дългогодишен преподавател в Йейлския университет и нобелов лауреат по икономика през 1981 г., чиято идея е). Мисля обаче, че вече сериозно навлизам в областта, наречена "възвръщане на пазарната икономика". Защото днес както демокрацията, така и пазарната икономика е скъп покойник. Но, позволи ми, Дончо, друг път да се върна на тази тема, тъй като е твърде обширна.

10 коментара:

Анонимен каза...

Съгласен съм - намаляване на властта е решението. Както обичам да казвам - всяко нещо, което е по-далеч от местния ти кмет и те карат да гласуваш за него, е нещо лошо.
Само не съм съгласен, че слагаш анархистите в един кюп с фашисти и комунисти. Знам, че много хора ги разбират така, но само мисълта за фашизъм или комунизъм кара анархиста в мен да тръпне от погнуса.

Анонимен каза...

Абсолютно съм съгласен с всичко казано от теб по темата. За съжаление обаче на много хора политическата система им двуполюсна . Вариант 1: представителна демокрация, докато опъват хората на задна прашка усмихвайки се и шепнейки им в ушенце, че това е в техен интерес - правят го 4 години, после хората се отчайват, гласуват за другия, който просто заменя мястото на предишни и му шепне в същата поза същото и така вече наблюдаваме 17 години.
Вариант 2: Анархия, фашизъм, фундаментализъм, диктаторство.

И така - хората избират "по-малкото зло" и си затварят устата и очите, предпочитайки да ги шляпат отзад, вместо ония лошия свят прожектиран от новините. А винаги може да се подобри системата за да има наистина някакво 'демо' в тая 'крация', да спрем да живеем в тази демо версия на демокрацията.
За мене в демокрацията трябва да има механизъм за свалянето на дадено управление от народа. Механизъм хората, гласували за нея да я свалят, пак с гласуване, когато решат, че тя вече не представлява тяхните интереси. Защото сега си кютат по 4-5 годинки и хич не им дреме какво става, защото народа не може да ги свали (законно!), а другите в парламента са им партия - нали се редуват с тях, няма да си правят истинска кал я....
Да не говорим, как политиците се правят на отчаяни колко малко хора са гласували, а всъщност се радват, защото целта им е да направят хората още по апатични към изборите, за да може да гласуват само твърдите електорати. Така няма да има неприятни изненади за тях - ще гласуват винаги, (дори при липса на избор) тия дето няма кой да им каже, че гласуването не е задължително още/вече.
А това за анархистите е така, защото медиите ги представят така. Трудно е да обясниш на промит от bTV например какво значи анархист. А на тях им е още по-трудно.

Unknown каза...

@turin
Сложих ги в един кюп, защото чмного хора мислт така, както отбелязва MiCRoPhoBIC след теб. Илюстрация на това е, че Дончо, комуто отговарям, също мисли така.

dzver каза...

Съгласен съм с повечето неща. От 3 дни подготвям бавно пост с подобна тема.

Не съм съгласен с мажоритарната система. Проблемът при нея е, че една силна партия, каквато в България е БСП, може да спечели 100% от изборите в национален мащаб с едва 15% от избирателите. По този начин точно за 1 избори цялата демокрация ще се изгуби.

Unknown каза...

Тогава с префернциални листи - партиите излъчват, но избирателите ранжират листите. Тоест пишат кой кандидат на 1, кой на второ и т.н.

Това ще дисциплинира депутатите реално да решават проблемите на избирателния си район, за да ги наредят на следващите избори по-напред.

dzver каза...

Изглежда справедливо :)

+ по-малък парламент. Да дадем челен пример за останалата държавна администрация :P Нека е примерно 120 души.

Unknown каза...

Щом с теб сме захванали да реформираме парламента, да продължим по-смело:

1. Въвеждаме втора камара, която се избира за срок 9 години и на всеки 3 години се подменят 1/3 от членовете й. Избира се с мнозинство от 2/3, което гарантира, че няма да може една партия да го формира.
Тя може да налага вето върху законите, с изключение на финансовите закони. Между другото в по-голямата част от държавите в ЕС парламентът е двукамарен, както и в по-голямата част от света. Няма право да внася законопроекти.

2. Ветото върху законите (и президентското, и на горната камара) да се преодолява с 2/3 от гласовете в парламента, а не с 1/2

3. Въвеждаме конструктивен вот на недоверие както в германския парламент: Когато дадена парламантарна грпа иска вот на недоверие тя трябва едновременно да внесе и състав на проектокабинета. Това е гаранция, че няма да се подменя волята на избирателите чрез така популярното у нас "преструктуриране на парламентрното пространство".

4. Въвежда се със закон, че при внасянето на даден законопроект, който е свързан с увеличаване на дадено бюджетно перо, вносителят е длъжен едновременно да посочи от кои пера ще се вземата необходимите пари. По такъв начин се намаляват глупавите и вредни законопроекти внасяни било за да си вдигне партията рейтинга, било от чиста глупост.

dzver каза...

Тези усложнения с каква цел са? Мислиш ли, че ще защитят нещо?

Аз си мисля за задължителен Zero Based Budget и намаляване на държавната администрация там, където това е възможно, без да се наруши обществения интерес.

Unknown каза...

ти си анархистка, ама що не го казваш:)))
Без Бог, без Господар!
(сори за етикета и клишето:))

Анонимен каза...

Малката подробност е, че намаляването на властта може да стане само след като тези, които го желаят я вземат. Иначе „каруцата” е пред „коня”.
И защо „замяна”, защо представителна демокрация ИЛИ..., а не И нещо друго?
Защо не корегирането й, ето - с пряка. А и пряката – с една пък трета, междинна форма – „жребийна”, „сондажна” демокрация (наричат ги „планиращи клетки” в Германия - извадка от 3000-8000 произволно, но представително избрани граждани, обсъждат паралелно в 10-15 групи дадени алтернативи заедно с експерти).
Защо само задължителни референдуми по определени въпроси? Защо не и по останалите, когато представителите не „чуват”? При което естествено не само те трябва да имат правото да свикват референдуми (просто няма да ги свикват), ами и гражданите. Защо фермери от преди 100 години в Америка да могат да си вземат и използват това право, а днешните българи не? Тук още в защита на тезата - http://edname4ta.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=111864&df=46&dflid=3&GDirId=3f1bb3a41623697c5d8530d5d461fcaa
А тук опити за действие - http://edname4ta.dir.bg/_wm/news/?df=45 Все пак прекрояването на властта, трябва да се предхожда от вземането й. Това как да стане? С петиции, видяхме, не става.