Роденият да...

Общоизвестна истина е, че роденият да лети никога няма да пълзи, а роденият да пълзи никога няма да полети. Упссс!, какво казах - истина? Няма истини, има общоприети предразсъдъци, в които сме повярвали. Изтъкани сме от такива "истини", те диктуват живота ни, мислите ни, чувствата ни - като дори не съзнаваме, че някой друг разказва живота ни. Друг, не ние. Не ние го пишем, други го пишат. Сънуваме съня на планетата, а не творим собствения си сън. "Сънят на планетата" иде да рече съвкупността от норми, догми, представи, предписания, оценки, санкции, чувства, сюжети etc. Всичко това, което се нарича "обществено мнение" или "здрав разум". Че е здрав - здрав е, защото с белезници ни е оковал, но дали е разум? Разумът е присъщ само на мен (на Аза) и неговото отдаване под наем на обществото е фактически отказ от него. Вярно е, че ни плащат с ценна монета - увереността в самооценката и произтичащата от това удовлетвореност - но тя не замества липсата на собствен разум. Утеха за отказалите се от разума си е наркотичната забрава какво са имали и безразсъдно са загубили - разума си, собствения разум. Пътят към завръшането минава през това осъзнаване. Но е тежък и малцина имат куража да го следват.