Каденабия - едно от рождените места на Европа

"Каденабия" стана толкова общоупотребително слово сред българските журналя, че едва ли ще се намери някой от тях да съумее внятно да обясни какво е това. Има такава парадоксална особеност на българския журнализъм - колкото повече говориш за нещо, толкова повече не знаеш. Аз също не знаех доскоро нищо за това екзотично звучащо име (е, "нищо" в смисъл нищо по-различно от това, че мястото на любимата на Аденауер вила в последната година-две е терен за несекващите интриги между разните десни), а се оказа интересно:

"Каденабия е малко селце на западния бряг на италианското езеро Комо, което преминава почти незабележимо в съседното селце Тремецо. Има скъпи хотели, фучат тузарски моторници, плажът е претъпкан. На изток се вижда изгряващото слънце, което обвива в утринна мараня градчето Беладжо на върха на полуострова, разделящ езерото на двата му южни ръкава. Слънцето залязва рано над Сасо ди Сан Мартино, но по този начин хвърля меки вечерни сенки над езерото и прави лятната жега поносима. Именно тази мека красота намира за толкова привлекателна Аденауер приез пролетта на 1957 г."

"Аденауер - бащата на нова Германия", Чарлз Уилямс

Иван Костов създаде практиката да се ходи в Каденабия, защото Конрад Аденауер бе този, комуто се стараеше да подражава. Преди него бе Лешек Балцерович - преклонение, маркирано в блестящата му статия "Сабленият удар на пан Балцерович". Преклонението бе за полската шокова терапия - която червените гадове не му позволиха да направи. 7 години по-късно той осъзна, че пътят е друг и избра християндемокрацията. Но не си даде сметка, че всякакви модели от Западна и Централна Европа тук не виреят.

Каденабия е знак-предсказание за невиреенето. Скромното вилно селище за дълбоковярващия католик Аденауер има символната значимост на дом, убежище и пристан, пред който стихват бурните политически вълни. Домът, от който е бил лишаван, и който изгражда наново.

Rebuilding Germany - невероятното историческо предизвикателство да съградиш наново една нация от трагичните руини на собствения й крах. Мисля, че тази грандиозна задача би била неизпълнима на фундамент, различен от южногерманския католицизъм. Мисля така, защото едно Възраждане, Rebuilding, Реконкиста предполага преди всичко ценности - стъпване на твърда и недвусмислена база ценности. Пруските ценности, на чиято основа възникна Германския райх допреди Първата световна война, които Хитлер крадливо инкорпорира в побърканата си идеология, и които контрабандно се опитаха да реанимират гедерейските комунисти през 80-те години на миналия век, са противопоказани на каквато и да е идея за демокрация (в този контекст всеки път, когато чуя от доморасъл патриот как сме били прусаците на Балканите, ми се повдига). За да има нова Германия, тя трябваше да приключи с прусащината. Което и направи Аденауер.


Южноевропейският чар на Каденабия е знак-символ на европейския устрем-мечта на Аденауер. Този толкова германски, и толкова европейски политик... Мисля, че Костов единствен у нас разбира огромния му принос за изграждането на днешна Европа, включително и заради това, че самият той е обсебен от европейската мечта. Лошото е, че същият той - Костов, е толкова некомуникабелен, че не позволява почти никому да го разбере. За което, разбира се, си плаща.

На какви ценности може да стъпи една идея за възраждане на България? Не знам...